Из словата на митрополит Павел на Сисани и Сиатиста от Гърция
- Епископ Поликарп
- 26.03
- време за четене: 4 мин.
1. Какво означава Христос да бъде твой спътник?
Означава да виждаш съпруга си, съпругата си, децата си, съседите си с очите на Христос. Ако ги гледаш с очите на Христос, ще ги мразиш ли? Не! Това означава да живееш заедно с Христос.
Някои от вас се причастиха тази вечер. Всички трябваше да се причастите.
Свети Симеон Нови Богослов, когато се причастяваше, знаете ли какво казваше? „Гледам ръцете си и виждам, че това са ръцете на Христос. Гледам си краката и виждам, че това са нозете на Христос. Вглеждам се в себе си и виждам, че аз съм Христос.“
Да! Всеки, който се причасти, стана един Христос!
Ще си го спомните ли, когато си тръгнете от храма и си отидете по домовете?
Христос ви направи еднотелесни и еднокръвни с Него. Придобихте същото Тяло и същата Кръв като Христос.
2. Защо се извършва Светата Литургия?
За да се причастим! Светото Причастие е покана да седнем на Божията трапеза.
Когато не се причастим, може би обиждаме Бога? Може би Бог ни кани на Своята трапеза, а ние Му обръщаме гръб?
Да, разбира се, това е с благочестив претекст: „Не съм достоен.“
Наистина ли? Тогава няма да се причастиш никога, защото никога няма да си достоен.
Какво означава това?
Егоистично възприемане, че „аз ще стана по-добър и след това ще се причастя“.
Е, тогава никога няма да станеш по-добър, защото си потънал в егоизъм: „Аз ще стана...!“
Е, няма да станеш никога!
3. Тъй като сега се сетих за нещо, а може и някой да попита…
Щом се причастяваме всеки ден, как ще постим? Чуйте и това!
Църковните канони не предвиждат никакъв пост за този, който ще се причасти.
Какво предвиждат?
Постът в сряда, в петък и четиридесятниците.
Християнинът, който пости през тези периоди, с оглед на постите, може да се причастява всеки ден.
(Из проповедта от Преждеосвещена Литургия на митрополита на Сиатиста Павел)
Размисли върху думите на митрополита на Сиатиста Павел
Словата на митрополита на Сиатиста Павел са едновременно дълбоки и проникновени, защото разкриват същността на християнския живот – единството ни с Христос чрез светото Причастие. Те ни приканват да осъзнаем какво означава да бъдем истински Христови ученици и каква е ролята на Евхаристията в нашето духовно пътешествие.
Христос като наш спътник в живота
Първите думи от проповедта поставят един важен въпрос: Какво означава Христос да бъде твой спътник? Отговорът не е просто в изповядването на вярата с уста, а в промяната на нашия начин на живот. Да виждаме хората около нас с очите на Христос означава да ги обичаме така, както Той ни обича – с милосърдие, прошка и жертвеност. Това означава, че не можем да изпитваме омраза, злоба или осъждане към ближните си.
Свети Симеон Нови Богослов ни дава вдъхновяващ пример за това съединение с Христос. Когато се причастяваме, ние не просто приемаме Неговото Тяло и Кръв, а ставаме едно с Него. Затова светецът е казвал: „Гледам ръцете си и виждам, че това са ръцете на Христос, гледам си краката и виждам, че това са нозете на Христос, вглеждам се в себе си, и виждам, че аз съм Христос.“
Тези думи са изключително силни, защото ни разкриват дълбоката истина, че чрез Причастието Христос не просто идва в нас за момент, а ние ставаме част от Него. Въпросът, който митрополит Павел задава след това – „Ще си го спомните ли това, когато си тръгнете от храма и си отидете по домовете?“ – е същностен. Защото нашата вяра не се проявява само в църквата, а трябва да бъде живяна във всекидневието ни.
Целта на Светата Литургия – Причастието
Митрополит Павел подчертава, че Светата Литургия не е просто молитвено събрание или благочестиво задължение, а жива покана от Бога да седнем на Неговата трапеза. Причастието е центърът на нашата вяра, защото чрез него се съединяваме с Христос.
Той изобличава едно често срещано оправдание сред вярващите – „Не съм достоен да се причастя.“ Това е капан, в който мнозина падат, защото ако чакаме да станем напълно достойни, никога няма да се причастим. Никой човек не може да стане достоен със свои сили – това е невъзможно. Единствено Христос ни прави достойни.
Този начин на мислене, според митрополита, е дълбоко егоистичен, защото поставя човека в центъра: „Аз ще стана по-добър и тогава ще се причастя.“ Но този път никога не води до реално духовно усъвършенстване. Истинската промяна идва не от нашите усилия, а от благодатта на Бога, която приемаме в Причастието.
Причастие и пост – каква е връзката?
Друг важен аспект, който митрополит Павел засяга, е въпросът за поста и причастието. Той пояснява, че Църковните канони не изискват специален пост преди всяко причастяване, а определят пости през годината – в сряда, петък, Великите пости – Рождественски, Петрови, Богородични. Човек, който редовно спазва установените пости, може да се причастява всеки ден.
Това е важно послание, защото понякога има погрешното схващане, че за да се причасти, човек трябва задължително да пости строго в деня преди това. Но смисълът на поста не е просто подготовка за едно конкретно причастие, а постоянен духовен ритъм, който ни държи близо до Бога и ни подготвя за редовно участие в Евхаристията.
***
Словата на митрополит Павел ни приканват да преосмислим нашето отношение към Христос, Причастието и духовния ни живот. Те ни напомнят, че:
Да бъдем с Христос означава да виждаме хората с любов и милост.
Причастието не е награда за „достойните“, а лечебница за грешниците.
Не ние ставаме по-добри, за да се причастим – ние се причастяваме, за да станем по-добри.
Постът е подготовка за духовния ни живот, но не е пречка за честото причастяване.
Да не се лъжем със своята „недостойност“, а да се доближим до Христос със смирение и любов. Той ни зове на Своята трапеза – ще Му обърнем ли гръб, или ще отговорим с вяра?
26.03.2025 г.
гр. Пловдив