БОГ НЕ ОСТАВА БЕЗУЧАСТЕН КЪМ МОЛБИТЕ И СТРАДАНИЯТА НА ХОРАТА

„И пак: "в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце; те ще загинат. Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха; ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат". А кому от Ангелите някога Бог е казал: "седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти"? Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение? Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем. Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезна вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата, как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него?“*

(Евр. 1:10-2:3)

Възлюбени в Господа братя и сестри,

Намираме се във Втората неделя на Великия и спасителен пост, утвърдена от светите Отци като неделя на Св. Григорий Палама.

Апостолското четиво днес е иззето от писанията на светия апостол и проповедника на народите – Павел до Евреите. Това послание е изпълнено с надежда, с просветление, които всява в сърцата на евреите свети апостол Павел, за да им покаже, че те трябва да повярват в Господа Иисуса Христа. Да Го признаят като Месия, защото Той е такъв. И, прегръщайки Неговата личност, да се спасяват в Неговото Име.

Днешната неделя се нарича Втора Неделя на Великия пост, която по стародавна традиция, е посветена на един от Великите отци и учителите на Църквата – свети Григорий Палама. Той е завършил своя живот като солунски архиепископ, но преди това е бил ученик на монашеската традиция на Атон. Неговото богословие, дълбоко е вкоренено и черпи своето основание в опита на подвижниците и светиите.

Както ни е завещал Господ Иисус Христос да почитаме нашите наставници, които са ни проповядвали Словото Божие и като имаме края, и завършека на техния живот – да им подражаваме. Проникнат от тези думи, той дълбоко се вкоренява и черпи опита, именно на тези, които са угодили на Бога, тези, които са просветнали на небето като светила. В сърцевината на своето учение свети Григорий Палама е събрал опита на цялата православна църква и той свидетелствува, че Бог не е затворен в Себе Си, в самия Себе Си. Не е пленник на своята Божествена природа, че бидейки Любов, т. е. тържество и пълнота на Живота, Той и в Себе Си живее, преливайки извън Собственото Си Битие, достига и до нас, приобщавайки ни, и в Тайнствата, и чрез молитвата, и чрез непосредственото, непостижимо Свое действие към Самия Себе Си, към това, което наричаме животворяща благодат.

Свети Григорий Палама е бил гонен, бил преследван заради това, че е държал за православната вяра и учение. Той е бил съден. Той е бил гонен, затварян в тъмница, но „Бог поругаван не бива” (Гал. 6:7), ни учи Свещеното Писание. Затова неговото дело просветна, просия и всички се убедиха в правотата на неговото богословие, и той бе приет като истински отец и учител на Църквата, държейки, пазейки Евангелската истина, Евангелското слово. И днес Църквата лансира пред всеки един от нас неговото дело, неговия живот, за да се подучим, за да вникнем в истините на православната догматика, вяра, благочестие и да знаем, че именно по този начин трябва да угаждаме на Бога – в истина, в правда, не в преувеличаване, не в човекомъдрие, не в своемъдрие, в егоизъм, в лицемерие, а в чистота, в святост и правда пред Божието лице.

Говорим, че трябва да пребъдваме така свято и чисто, така, както пребъдваше, така, както ни завеща, както ни показа и самият Господ Иисус Христос. Това е нашата вяра и това трябва да укореняваме в нашето сърце. Господ Иисус Христос е този, който дойде, който послужи, който беше бичуван, беше разпънат и отдаде Себе Си в жертва на целия човешки род.

В посланието си до евреите свети апостол Павел, говорейки на тях, призовава и нас днес да признаем величието Божие и Неговия единороден Син, който дойде, изпълнявайки пророчествата, и който иска всеки един да живее, и да не погива. Свети апостол Павел се обръща към евреите с една молитва, която възнася към Бога. И пак казва: „в начало, Ти, Господи, си основал земята и небесата са дело на Твоите ръце. Те ще загинат – Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха, ще ги свиеш като наметало и те ще се изменят, но Ти си все Същият и Твоите години няма да се свършат.”

Това, което казва свети апостол Павел на евреите, е възвеличаването на Божието име, на Божията личност и показването изменчивостта и преходността на човешкото създание. Господ, който е творец на всичко, виждаме в първите думи „в начало, Ти, Господи, си основал земята и небесата са дело на Твоите ръце”.

Бог е Творец на всичко. Господ е господар на всичко онова, което е сътворено и създадено по Неговото Слово. Всичко е в Неговите ръце, дело е на Неговите ръце. И казва – те всички, това, което си сътворил, създал, ще загинат, но Ти няма да загинеш, Ти пребъдваш во веки, защото нямаш начало и нямаш край.

Творението, материята – има начало и има край, но Бог - ни учи свети апостол Павел, и това е истина библейска, Евангелска - няма край. Всичко ще загине. Това е и едно, бихме казали пророчество, че всяко нещо, което е дошло на земята, всяко нещо, което има начало, то загива, но Бог пребъдва, защото Той е Вечен, Той е всичко. Той всичко изпълва и всички, казва метафорично, свети апостол Павел, „ще овехтеят като дреха“ – и творението и венеца на Божието творение – човека. И казва – „ще бъдат свити като наметало и ще се изменят“ – наистина човек се изменя „като наметало“ и всяко нещо, което се свива и губи своята първична и истинска визия.

Човекът се ражда и остарява, изменя се, променя се. Така и в духовен смисъл всеки се ражда и не трябва да се променя отрицателно, а положително - да се извисява пред Божия престол и да се обновява пред своя творец. Да се обновява, т. е. да постига онази непреходност и онази вечност, която може да има човек само в Божието име, и пред Божието лице.

Всяко нещо се променя, всяко нещо изчезва, ние не трябва да бъдем с такива мисли, а да знаем, че това е едно писание, което казва, че материята ще се измени и ще си отиде, но човекът, който не е само материя, който има от Бога даден скъпоценен дар - душата, той в този дар, ще живее пред Бога, защото казано е – „тялото ще отиде в пръстта, от която е взето, а душата ще отиде при Бога, който я е дал“.

Ние, с тази душа, ще застанем пред Бога и тя е непреходна тя е вечна, тя няма край, тя не се променя, не изчезва, напротив – тя ще пребъде вечно и от нас зависи какъв ще бъде нейния край. Но Бог не е променлив освен това, добавя свети апостол Павел, Той е все същият – никога не се мени, и Неговите години няма да се свършат – отново добавя, да разбере целия човешки род и ние, че Бог е вечен, че Той е винаги същият, както е казано „Бог е същият вчера, днес и во веки” (Евр. 13:8). Той не се мени, Той не се променя. Той никога няма да се промени, ако нещо се мени – това сме ние и онова, което нашите ръце са направили и сътворили, било добро или зло.

Нека всички разумеем от първите думи на свeти апостол Павел, че Бог е вечен и, че ние трябва да се стремим към тази вечност, че Той не се мени, а е един и същ – това трябва да проумеем и добавя втората част от своето писание „а кому от Ангелите, някога Бог е казал: „седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти”. Нали те всички са духове служебни, провождани да служат, на ония които ще наследят спасение? Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем.“

Свети апостол Павел говори на евреите за Христа и затова казва – на кой от ангелите, на тези небесните сили, които обкръжават Божия престол, Бог е казал пророческите думи от Стария завет – „седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти, нали те всички тези духове са служебни“, те имат една функция – да изпълняват Божията воля и да я предават на онези, които ще наследят спасението, живот вечен т. е. за тях не се отнася това писание. Това писание се отнася за друг, а именно за Сина Божий, за Сина Човешки, за Господ Иисус Христос, който дойде и който даде Себе Си жертва по послушание, и от любов за човешкия род. За Него говореше писанието – „седи от дясната Ми страна“, защото е казано и ние знаем, че Господ Иисус Христос казва – „даде ми се всяка власт на небето и земята, и тъй идете, и научете всички народи, като ги кръщавате в Името на Отца и Сина и Светия Дух“.

Свети великомъченик и архидякон Стефан видя Господа да седи от дясно на Отца и каза – „ето, виждам небесата отворени и Сина Човечески да стои отдясно на Бога.“ (Дея. 7:56).Това писание, това вдъхновение от пророците, не се отнася за небесните сили, които имат задача да служат Богу и да провождат на онези, които служат на Бога, Неговата воля, а се отнася за Господ Иисус Христос. Към това се стреми да ги научи евреите свети апостол Павел, да проумеят, че те не трябва да бъдат гонители на Христа, на християните, на Божия Син, а трябва да бъдат проводници на Неговата благодат и на Неговия животворящ Дух, който спасява, и затова казва „трябва да бъдем особено внимателни към това, което сме чули“, към това, което ни е проповядвано, което ни е завещано от нашите отци, „та да не би някак да отпаднем“, да не би да се отклони от нас Божията любов и благодат, да не би ние с нашите дела да не я отстраним от себе си.

Свети апостол Павел насърчава, с умиление, евреите да проумеят, че те трябва да пазят думите на Евангелието, които са проповядвани в Стария завет и които те знаят. Той ги насърчава да бъдат внимателни, защото само чрез внимание и чрез силна вяра за спасение, те могат да бъдат просветени. Защото казва свети апостол Павел, „ако изреченото чрез светите Ангели излезе вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него“. Ако това, което изрекоха ангелите и проповядваха пророците слово „излезна вярно“, т. е. – изпълни се и ние знаем, че се изпълни, всяко престъпление и непослушание получи праведна, правилна, истинска отплата, ние няма да можем да избегнем вечното осъждане. Ако занемарим, ако изоставим това велико спасение, което ни е проповядвано от Господа Иисуса Христа и след това е удостоверено от ония, които го бяха чули от Него, от Неговите уста и бяха свидетели на неговото дело, от апостолите, ние няма да имаме оправдание, няма да имаме отговор за това, което, правим, а именно, че воюваме срещу Господа Иисуса Христа.

Велики са тези думи на апостола. Проницателни са, показателни са и въпреки че са казани за евреите преди толкова години, те са актуални днес, както за тях, така и за самите нас, които, въпреки че се наричаме християни, и въпреки че сме кръстени в Христовата вяра и Евангелие, не вярваме, не почитаме, не изповядваме Бога, така, както иска Той от нас. Защото сме се отдали на похотите си, на страстите си, отдали сме се на неща, които не са благородни, да не говорим, да не кажем някоя друга, по-тежка дума. Затова словото, което проповядва Евангелието, е Божие и ние трябва да го приемаме, ние трябва да му се отдаваме, за да бъдем наистина достойни чеда на Бога.

Да бъдем в истината Евангелска, ни призовава днес църквата, чрез Неделята на свети Григорий Палама, както той отдаде себе си и послужи като пример истински за вяра, надежда, любов, за богословие пред Бога, така и ние, вървейки по неговия път, да възрастваме по друмищата и пътищата на Евангелието, и да се наречем Христови. Амин.

1. Произнесена в предаването „По пътя към храма“ на Радио „Видин“ на 16.03.2014 г.

*Апостол, съдържащ подредени апостолски чтения за през всички дни на годината, Св. Синод на БЦ, София, Печатница и букволярница П. Глушков, 1926 г., стр. 327.