Велики петък е най-скръбният ден, в който възпоменаваме поруганието, страданията, смъртта и погребението на Господ Иисус Христос. Ден, в който всеки християнин, в едно с цялото творение, съпреживява смъртта и погребението на Богочовека с надеждата да станем съпричастни и на Неговото славно Възкресение за вечен живот.
На Велики петък не се служи св. Литургия, тъй като в този ден Господ принася Самия Себе Си в жертва. Богослужебното последование се състои от Царски часове и вечерня, по време на която се изнася от олтара св. Плащаница.
В столичната митрополитска катедрала „Св. Неделя” богослужението бе предстоявано от Негово Преосвещенство Белоградчишкия епископ Поликарп, викарий на Софийския митрополит, с когото съслужиха архимандрит Василий, протосингел на Софийската света митрополия, архимандрит Евтимий, ставрофорен иконом Николай Георгиев, председател на храма, ставрофорен иконом Антон Вълчанов, ставрофорен иконом Кирил Попов, иконом Николай Цурев, свещеник Петър Славов от храмовото духовенство и седем дякона: йеродякон Вартоломей, йеродякон Поликарп, дякон Юлиян Периклиев, дякон Лука Младенов, дякон Алексий Мулачки, дякон Илиян Кирилов и дякон Любомир Славчев.
Молитвените и дълбоко затрогващи душата песнопения бяха изпълнени от църковни певци и духовници, ръководени от протопсалт Георги Миков.
По време на богослужбата от св. Олтар с тържествена лития бе изнесена Плащаницата, изобразяваща мъртвия Христос. След като шествието трикратно обиколи Светия Кръст, поставен на Велики четвъртък в центъра на храма, пред него бе положена на специално подготвена маса (епитафиос), символизираща Христовия гроб, и погребалната плащаница.
Негово Преосвещенство епископ Поликарп пръв се поклони на светинята и благослови събралите се християни. С пастирски думи той се обърна към присъстващите, в които той подчерта саможертвата на Господ Иисус Христос, Който е предал Себе Си на кръстна смърт, за да изкупи нашите грехове и отвори пред нас пътя към спасение.
След края на богослужбата и миряните се поклониха пред Христовата плащаница като изразяваха с това своето смирение, скръб и преклонение пред Спасителя, и отнасяха в дома си надеждата за приближаващото Възкресение.
Текст и снимки: Весела Игнатова